МЕДИИ

Тръст “Синя България” продължава серията от кратки интервюта с всеки от членовете на новоизбрания УС на сдружението. 

Днес ред е на Никола Бушняков – една от най-разпознаваемите и уважавани фигури в левскарската общност през последните 20 години.

Би ли се представил с няколко думи? 

Никола, на 38 години, 28 от които съм на стадиона с „Левски“. Роден съм в София, работя като мениджър на продукти в IT отдела на голяма немска банка. 

Защо вярваш, че е необходимо да бъдеш активен в левскарската общност? 

Левскарската общност е несравнима по мащаб, организираност и активност. Въпрос на чест, но и на дълг, е да бъдеш част от нея. Това е богатство, оцеляло през различни периоди от историята на България и клуба. Наша отговорност е да я съхраним и развием по начин, който да ни кара да се гордеем с принадлежността си към това огромно семейство.

Защо си член на тръста?

Тръст „Синя България“ е едно от нещата, които отличават публиката на „Левски“ от всички останали в страната. Освен че е без аналог, сдружението само по себе си е ценно с човешкия капитал, който обединява, и намесите си в критични моменти от последните години, например порочното задлъжняване по времето на Иво Тонев, както и дарителската кампания през изминалата година.

Защо реши отново да се кандидатираш за член на на УС?

Освен експертиза, УС има нужда от чисто административен капацитет, който да структурира документацията и базите с данни. Тук виждам най-вече своята роля. Това може и да не е основната движеща сила, но определено е пътят, по който се движи тръстът.

Кои бяха най-големите предизвикателства в предишните години, в които си бил член на УС? 

Предизвикателствата винаги са били две и то преплетени едно с друго: липсата на достатъчна комуникация с привържениците и съответно масовото неразбиране от страна на мнозинството привърженици за ползата от сдружението и собствеността му върху 10% от акциите на клуба. Процесът е двупосочен, но основната ангажираност с него следва да е в тръста.

Какви са приоритетите ти за този мандат?

Популяризиране на идеята за придобиване на по-голям дял от собствеността на клуба от привържениците му и цялостно изграждане на разбиране у тях за повече активност и съпричастност.

Какво място трябва да заема тръста в левскарската общност и в отношенията си с клуба в дългосрочен план?

Тръстът е инструмент на привържениците, който им позволяват да бъдат запознати и да влияят върху решенията, вземани от ръководството на „Левски“.

Коя е най-голямата ти мечта свързана с Левски?

За мен да бъда левскар е сбъдната мечта. Благодарен съм и единственото ми желание е тя да продължава да бъде част от живота ми до последния ми ден. Това е борбата на всички ни сега.