Моделът „Бащица“
От самото си създаване тръст “Синя България” се явява естествен противник на така наречения модел “Бащица” и се бори срещу налагането му в управлението на ПФК Левски. Какво обаче стои зад това определение, какво го характеризира и защо ние в Тръста го смятаме за вреден и почти гарантирано неуспешен в дългосрочен план?
При модела “Бащица” клубът е (формално или не) собственост на един човек или една фамилия. Този човек ръководи еднолично и по свое усмотрение, без да му бъде търсена отговорност или отчетност в рамките на организацията. Това на практика се явява авторитарен модел на управление, носейки неговите плюсове и минуси.
Като плюс, вероятно единствен, на такъв управленски модел можем да посочим, че вземането на решения е лесно, а изпълнението им – гарантирано, тъй като всички се явяват пряко подчинени на собственика. Като пример можем да посочим Тодор Батков, който еднолично уволняваше и назначаваше треньори, или Иво Тонев, който пък, противно на всякаква финансова логика, стартира злощастния строеж на сектор А.
За жалост минусите на този модел са далеч повече и са определящи за провала му в дългосрочен план. Често собственикът завзема ролята и на управляващ, независимо от управленските си умения, опит и ценз (или липсата на такива). Обикновено се изгражда пряка обвързаност между основния бизнес на собственика и футболния клуб – тоест сътресения в основния бизнес неминуемо водят до дестабилизиране и на клуба.
Един от основните недостатъци е, че собственикът няма желание и намерение за структурни промени, тъй като това би било в разрез с вече изградения авторитарен модел на управление. Като резултат наблюдаваме хаотична структура без ясно дефинирани отговорности на всяка позиция, без яснота кой на кого и за какво се отчита, как да бъде търсена отговорност и как се поощряват положителните за организацията резултати. Това води след себе си до липса на дългосрочна стратегия за цялостно развитие на клуба, несигурна и нестабилна обстановка, която се явява отблъскваща за добри и доказани професионалисти, било то административни, треньори или футболисти. Реално това е една от причините ПФК Левски вече да не е желана дестинация за всеки млад футболист в България, например.
Друг съществен негативен компонент е липсата на отчетност на собственика. Като резултат от това видяхме как при различни собственици, работещи по един и същи модел, дълговете на клуба растяха лавинообразно. И това ставаше публично известно, когато вече “ножът бе опрял до кокала”.
Тук трябва да отбележим, че моделът “Бащица” вероятно се явява напълно естествен и приемлив за всички хора, които имат авторитарни наклонности, според които е нормално който плаща, той да поръчва музиката. За съжаление, това в дългосрочен план е обречено на неуспех и примерите в световния футбол са не един и два, а най-болезненият сред тях е пред очите и в сърцата ни – Левски София.
Очакваме вашите коментари, мнения и предложения на glasut@sinyabulgaria.org
Даниел Стрезов