МЕДИИ

Иван Евстатиев е последният член на УС, който ви представяме. Той е сред главните организатори на дарителската кампания #ВсичкиЗаЛевски, като е и основната връзка на тръста с школата на клуба.

Би ли се представил с няколко думи? 

Казвам се Иван Евстатиев. Семеен съм с две деца. По професия съм левскар. В свободното си време имам собствен бизнес. Консултирам фармацевтични компании и изграждам програми и услуги в полза на пациентите. 

Защо вярваш, че е необходимо да бъдеш активен в левскарската общност? 

Вярвам, че активността е ключът към всичко градивно и смислено във всеки елемент от живота ни. Единственият истински аршин за всеки от нас са делата му. Левскарството не прави изключение. Нашата синя общност след 107 лета е стигнала до тук благодарение на усилията и усърдието на своите привърженици. 

Исторически, примерите са много – от самото създаване на Левски, изграждането на два стадиона със собствени усилия, съхранението на сините ценности в условията на комунистически диктат, 100-годишния юбилей, кампанията по спасението на любимия ни клуб от фалит… Всичко това се постига само с желание, активност и, разбира се, с любов.      

Защо си член на тръста? 

Няколко са причините. На първо място е борбата Левски да е свободен и независим клуб, далеч от хомота на политически влияния и управлението му от личности със съмнителна обществена репутация и сиви бизнеси. 

Тръстът, със своите 10%, е бил в немалко моменти единственият гарант клубът да не бъде изцяло завладян, колкото и странно да звучи това на някои хора. В момента масово клубове се борят за оцеляването си, което е резултат от напълно сбъркания модел на собственост и управление. 

На второ място е фактът, че тръстът е организацията, която ни откроява от всички останали отбори в България. Това е поредният отличителен белег, че левскарите сме различни, че сме дейни и непримирими. 

И не на последно място, тръстът дава възможност за директно участие в управлението на Левски, дава възможност за коректив. Дава и трибуна за много по-качествен и смислен принос от конвенционалната подкрепа на един привърженик. 

Защо реши отново да се кандидатираш за член на УС? 

Основната ми мотивация е нестабилността в Левски. Левски има нужда от средства, от кампании, от интелектуална подкрепа в много посоки поради липсата на ресурси в клуба. Мисля, че мога да помогна точно в този момент, а и смятам, че имам вече някакъв натрупан опит от участието ми в последните две години след като се прибрах от чужбина. 

Другата ми лична мотивация е ДЮШ. Няма голям клуб в историята на футбола, който да няма силна и функционираща школа. Както в обществото образованието и подготовката са основополагащи за развитието и просперитета му, така и в един голям клуб децата и школата са от ключово значение. Много малко неща имат по-голям смисъл от инвестицията ни в децата.  

Кои бяха най-големите предизвикателства в предишните години, в които си бил член на УС? 

От гледна точка на събития, безспорно за мен е дарителската кампания и нашите задружни усилия Левски да съществува в един много критичен момент. 

От гледна точка на всички ежедневни усилия, които човек влага в работата си в УС, може би е преодоляването на мрънкащата, неосведомена и изключително шумна народопсихология. 

Но това е днешната реалност във всяка тематика, не само в Левски. Неприятното е, защото хаби много енергия и мотивация, но пък е и предизвикателство и своеобразен тест за силата на убежденията ти.    

Какви са приоритетите ти за този мандат? 

Мисля, че ги споменах в преходните въпроси. За мен приоритет е правилното управление на Левски или просто “Левски на левскарите”, стабилизирането на клуба с помощта на тръста и цялата левскарска общност, както и подпомагането на ДЮШ по всеки възможен начин. 

Какво място трябва да заема тръста в левскарската общност и в отношенията си с клуба в дългосрочен план?

Тръстът е акционер, което чисто организационно и функционално го разграничава от всички останали организации. Подобна роля обаче носи и много голяма отговорност, защото изисква от тръста да е коректив и да гарантира прозрачността в управлението на Левски, както и осведомеността на всички левскари относно дейностите на клуба. Наша лична отговорност е да се подобряваме в тази насока с всеки един мандат.

Коя е най-голямата ти мечта свързана с Левски? 

Няма да изненадам никого – свободен Левски. Без политически и финасови зависимости, с ясна структура на капитала, който да е базиран изцяло върху факта, че Левски е най-голямата марка в България. 

Мечтая си и за момента, в който всички левскари ще се върнем отново към спортните преживявания, защото ще сме спокойни с правилното управление и финансиране на любимия ни клуб.