МЕДИИ

Тръст “Синя България” продължава серията от кратки интервюта с всеки от членовете на новоизбрания УС на сдружението. 

Днес ще дадем думата на Георги Димитров, който е сред учредителите на тръста, но за пръв път участва в УС. 

Би ли се представил с няколко думи? 

Казвам се Георги Димитров. По образование съм юрист, по професия адвокат. Член съм на Софийска адвокатска колегия от 2008. 

Защо вярваш, че е необходимо да бъдеш активен в левскарската общност?

През дългогодишната си история левскарите са доказали, че са много повече от привърженици на любимия Левски. Това се видя с пълна сила и през последните години, през които сме неотлъчно до клуба. Считам че в момента всеки от нас трябва да бъде активен и да бъде от полза на Левски за постигането на общата ни цел – стабилизирането на клуба.

Защо си член на тръста? 

Аз съм от учредителите на тръста. Както при учредяването, така и сега вярвам, че е правилно да има сдружение от такъв тип, което да обедини активни фенове, които да бъдат от полза на Левски. 

Защо реши да се кандидатираш за член на УС? 

Направих го с убеждението, че знанията ми в комбинация с любовта ми към Левски могат да бъдат полезни.

Какви са приоритетите ти за мандата? 

Най-важното е да се изгради взаимно доверие между привържениците на Левски и тръст “Синя България”, да знаем и докажем, че можем да разчитаме едни на други. 

Тръстът е миноритарен собственик на Левски и като такъв е важно да покаже, както на клуба, така  и на феновете, че не просто притежава 10 % от акциите, а е и готов активно да помогне на Левски. 

Какво място трябва да заема тръста в левскарската общност и в отношенията си с клуба в дългосрочен план?

В най-смелите си мечти виждам тръста като обединител на феновете, без значение от фракции, личности и убеждения. Това обединение би дало възможност на левскарската общност да има стабилна представителност пред ръководството на клуба. 

Коя е най-голямата ти мечта свързана с Левски?

През последните десетина години ние, левскарите, имаме много мечти свързани с любимия ни отбор. Моята най-голяма такава е Левски да се върне там къде му е мястото, а именно да е бъде отново фактор във футбола в България, да играе със самочувствие в  Европа и да радва привържениците си. 

Вярвам, че за да се сбъдне тази ми мечта, обаче, са необходими много промени: трябва да се промени изцяло политиката в клуба, необходимо е да се промени модела на финансиране, модела на управление и не на последно място развитието на ДЮШ.