Феновете – капитал или нещо повече?
В продължение на години слушаме, четем, а вече и механично повтаряме, че феновете са най-ценният капитал, който Левски притежава. Години наред собственици, директори, та дори треньори и футболисти го повтарят отново и отново. Може би е време да си зададем въпроса какво стои зад тези думи, наистина ли феновете са най-ценният капитал на Левски? Или са всъщност много повече от това…
Истината е, че феновете не са просто капитал, те дори не са и просто потребители на продукта, който футболният клуб произвежда и продава. Ако беше така, те отдавна щяха да купуват друг продукт, на друг производител и с по-високо качество. Те нямаше да са плътно зад отбора в може би най-тежките времена във вековната история на Левски. В този смисъл, феновете са част от продукта – този колкото незаменим, толкова и важен детайл, който поставя Левски на първо място, що се отнася до зрителски интерес, посещаемост, продажба на артикули. Те са духът на клуба, те създават невероятна атмосфера на стадиона, те се самоорганизират под най-различни форми в името на най-различни цели и каузи – от благотворителност до доброволчески труд. За жалост, нерядко феновете са и причина за глоби и наказания над клуба.
В съвременната бизнес среда на висока конкуренция и свръхпредлагане се отделя все по-голямо внимание на потребителите. Ежедневно до всеки един от нас достигат десетки реклами на различни продукти, анкети и дори телефонни обаждания, имащи за цел да съберат нашето мнение като клиенти. Вече дори и малките фирми разполагат с множество платформи за обратна връзка от своите клиенти, само и само да имат тяхното мнение и да ги задържат чрез подобряване на продуктите си.
В този ред на мисли, ПФК Левски представлява един истински парадокс. Действията (или липсата на действия) на клуба създават усещането, че феновете са едновременно най-ценният капитал и най-големият враг и дразнител за клуба. За това говори откровената липса на инициатива при комуникацията с тях, било то организирани или не, липсата на каквато и да е форма и възможност за обратна връзка, за предложения и за оплаквания, липса на прозрачност и воля за разкриване на причините за взетите решения.
Тъй че никой не трябва да е изненадан от желанието на левскарите да бъдат в ролята на изискващи. Левскарите, в качеството си на капитал, на потребители и на част от продукта, който ПФК Левски продава, сме длъжни да имаме високи критерии и да изискваме. Поне що се отнася до нещата, които са изцяло в ръцете и под контрола на футболния клуб – условия на стадиона и сигурност, клубни артикули, информационен поток. Клубът от своя страна е длъжен да бъде активна страна в този процес, да чуе и разбере нуждите на феновете си.
Очакваме вашите коментари, мнения и предложения на glasut@sinyabulgaria.org
Даниел Стрезов