Дъно или златен шанс?
Срещата на националния отбор на България с тима на Англия в понеделник вечерта може да се окаже изключително важен момент в съвременната история на българския футбол. Не заради „историческия“ резултат, постигнат от тези, които носеха националната фланелка на терена пред обидно малко за калибъра на противника ни публика. А заради процесите, които мачът и „съпътстващите го прояви“ би следвало да предизвикат. Веднага трябва да подчертаем, че тези процеси не се изчерпват с една (или няколко) оставки и дори със започналото, уж, „разследване“ в дебрите на БФС. Със сигурност оставките, не само на Борислав Михайлов, но и на цялото т.нар. ръководство на БФС, са не просто задължителни и наложителни, но и безвъзвратно закъсняли. Със сигурност и разследването за корупция и зависимости във футболната централа също е нещо, което отдавна трябваше да се е случило и от него да са произтекли последици.
Сами по себе си, обаче, оставките и разследването няма да променят абсолютно нищо, ако на мястото на напусналите, изгонените и осъдените (ако такива изобщо има) се настанят хора със същия манталитет, начин на мислене и подход към работата. А такива, за съжаление, в структурите на БФС, а и в ръководните нива на българския футбол на всякакво ниво, преобладават.
Ако българският футбол иска да избегне участта да слезе до нивото на най-слабите, полуаматьорски европейски отбори (които, впрочем, остават все по-малко), то това 0:6 трябва да е последната, яркочервена лампа, че е необходима кардинална промяна, и тя не се изразява в приемането на идиотски правила за вратарите в първенството. Не – необходима е реформа и цялостна стратегия за развитие на футбола на всяко едно ниво – от най-малките, до мъжките професионални отбори и следването на тази стратегия без никакви компромиси. Това минава през въвеждането на строги правила, които да важат за всички, без компромиси – нещо, което досегашното ръководство на БФС така и не проумя. И компромисите валяха един след друг – от „затваряне на очите“ за порутени стадиони, липса на елементарни условия за играчи и публика и още куп пропуски в името на получаването на лиценз, до най-голямото престъпление – създаването на частната лига в полза на един мутант.
Другият, изключително сериозен проблем, катализиран на мача с Англия, естествено, касае поведението на хората по трибуните. Няма смисъл да се залъгваме – това, което се случи в понеделник, макар и в голяма степен преекспонирано от медии (а и от самите футболисти на Англия) е само върхът на айсберга. Проблеми с поведението на привържениците има, както на национално, така и на клубно ниво. Този проблем също е брутално, а може би – дори тенденциозно неглижиран както от самите клубове, така и от БФС. Крайно време е всички да осъзнаят, че фигури като тази на SLO не са измислени, за да бъдат просто графа в документите за лицензиране и във ведомостта за заплати в един клуб. Не, тази длъжност е изключително важна за преодоляването на проблемите и е крайно време както БФС, така и самите клубове сериозно да се замислят върху този въпрос и да работят активно с привържениците си в тази посока. Глобите и забраните (макар и необходими) няма да разрешат тези крещящи проблеми на българския футбол – неoбходима е целенасочена, последователна и дългосрочна работа!
Вероятно вече се чудите защо този текст излиза от Тръста, а в него се говори практически само за БФС и националния отбор. Всъщност Левски (а, вероятно, и всеки един друг клуб у нас) е отражение на същата действителност. Същите проблеми са неглижирани с години по същия този начин и на клубно ниво. Нашият любим клуб е най-големият в България, с най-голяма фенска маса и всички тези проблеми не са му чужди. Но не приляга на клуб като Левски да чака неговите проблеми да се решават от БФС. Напротив – Левски трябва активно да работи в тази посока и да даде пример как тези проблеми могат да се решат с правилна работа и активен диалог! Нещо, за което Тръст „Синя България“ апелира и работи от години!
Очакваме вашите коментари, мнения и предложения на glasut@sinyabulgaria.org
Момчил Лазаров