Преди по-малко от месец Общото събрание на тръст “Синя България” избра нов Управителен съвет на организацията. За да запознаем по-отблизо “синята” общност с членовете на новия УС, от днес стартираме серия от кратки интервюта с всеки от тях.
Пръв е новоизбраният председател на тръста, адвокат Момчил Лазаров.
Би ли се представил с няколко думи?
Казвам се Момчил Лазаров, по професия съм адвокат, занимавам се предимно с интелектуална собственост.
Освен на ТСБ, съм учредител и член и на Българска Организация за Доброволно Кръводаряване (БОДК), която основахме през 2010-та година, за да опитаме да помогнем за разрешаването на огромния проблем с недостига на доброволни кръводарители в България.
В свободното си време (което за съжаление става все по-малко) все още играя бейзбол в отбора на София Блус, с който станахме шампиони, носители на Купа България и Купа София в последните 4 години.
Защо е важно за теб да бъдеш активен в левскарската общност?
Левски е нещо много повече от обикновен футболен отбор – това, според мен, е ясно за всеки левскар. Синята общност винаги е била активна в исторически план. Като най-многобройна у нас, това е съвсем логично.
Привържениците на най-големия български клуб могат и трябва да бъдат активни, особено по въпроси, които пряко засягат Левски, а и българския футбол като цяло. Няма нищо по-нормално от това да имаме мнение по тези наболели теми и то да се чува – все пак, както се казва “футболът е за хората”, а ние сме най-голямата и сериозна футболна общност у нас!
Защо си член на тръста?
Аз не бях сред учредителите на тръста, но се присъединих доста скоро след неговото създаване. Станах член, защото вярвам, че синята общност има нужда от сдружение, което да не е “фенклуб” или така популярното напоследък “фракция”, а да бъде обединение на активни, сериозни левскари, които да изразяват своето мнение и това мнение да се чува. Обединение, което да помага според възможностите си на клуба, но същевременно да бъде и коректив, т.е. да критикува, когато това се налага.
Защо реши отново да се кандидатираш за член на УС?
Реших отново да се кандидатирам за член на УС, след като проведох немалко разговори с хора от предишния такъв. Смятам, че при сегашното ръководство на клуба, ТСБ като собственик на 10% от акциите трябва ясно да заяви своята позиция в негова подкрепа и активно да го подпомага според силите си. Последното ТСБ вече нееднократно е показвал, че умее добре.
Искам да засилим комуникацията и колаборацията с клуба в този все още изключително труден момент и да опитаме заедно да изведем Левски от една от най-тежките кризи в неговата история.
Кои бяха най-големите предизвикателства в предишните години, в които си бил член на УС?
По време на предишния ми мандат Левски получи тежък удар, а именно – остана без собственик в един изключително критичен момент, който, освен всичко друго, съвпадна и с началото на пандемията от COVID.
Логично, това беше и най-голямото предизвикателство. Трябваше да реагираме изключително бързо, за да успеем да закрепим клуба в много труден момент, в който акциите му се разнасяха в папка от един журналист по софийските улици.
Мисля, че като УС в този момент се справихме, като трябва задължително да спомена огромната работа, която Иван Евстатиев и Даниел Стрезов свършиха по организирането и провеждането на дарителската кампания.
В тези изключително трудни и напрегнати времена средствата, събрани от тази кампания, на практика спасиха клуба – без тях вече можеше да сме фалирали. Така че, без съмнение, това беше най-тежкия момент и най-голямото предизвикателство.
Какви са приоритетите ти за този мандат?
Както споменах и по-горе, искам ТСБ да поддържа активна и открита комуникация с клуба. Като акционер, ние имаме право да знаем детайли за състоянието на Левски и същевременно имаме задължението да се опитаме да помогнем според възможностите си, а както казах, те са доста сериозни.
Искам клуба да разбере, че в наше лице той има на първо място съсобственик и на второ – партньор, с който трябва да работи в колаборация като това може да е само в негова полза.
ТСБ не са просто “фенове” и не са “фенклуб” или “фракция”. ТСБ е партньор.
Искам също така да засилим комуникацията и с членовете на тръста, но и не само с тях, а с цялата левскарска общност, която открито да види какво се опитваме да правим и какви резултати постигаме или не постигаме. Иска ми се и да увеличим членската маса на тръста.
Какво място трябва да заема тръста в левскарската общност и в отношенията си с клуба в дългосрочен план?
Към този момент ТСБ е собственик на 10% от акциите на клуба. Това съвсем логично му отрежда сериозно място както в левскарската общност, така и в отношенията с клуба. Левскарите трябва да знаят, че към момента ТСБ е този, който може да гарантира, че техния глас ще се чуе от ръководството, както и че именно ТСБ трябва да защитава интересите на феновете в самия клуб.
Ако в близко или по-далечно бъдеще се осъществи идеята за ново сдружение, което да придобие мажоритарния пакет акции на клуба, то ТСБ логично ще прехвърли своите акции на това сдружение. На този етап, обаче, това все още не е факт и ние трябва да продължим да работим с клуба и да представляваме интересите на феновете.
Отношенията с клуба трябва да бъдат партньорски – клубът трябва да знае, че ние искаме само и единствено той да се развива и да се завърне на мястото, което му се полага – номер 1 в България.
Коя е най-голямата ти мечта свързана с Левски?
Да видя Левски свободен от всякакви политически зависимости, с адекватно финансиране, което не зависи от един или друг човек, с адекватно ръководство, което се отнася с Левски както като към най-обичания и популярен български клуб, така и като към бизнес и което защитава изцяло и безкомпромисно неговите интереси. С хубав, модерен стадион, на който да се събираме заедно, за да гледаме и празнуваме паметни мигове в следващия век от историята на най-великия български клуб!