Васил Колев

Футболен журналист съм от 1988 г., когато бях на 16 години. Завърших СМГ през 1992 г. и същата година започнах да пиша във вестник „Албион“. В началото на 1993 г., заедно с още неколцина журналисти основахме вестник „Меридиан Мач“, мястото,на което се изградих като журналист и където преминаха най-хубавите ми години. През 1994 г. бях пратеник на световното първенство в САЩ, където се превърнах в най-младия журналист, отразявал това първенство (19 години). От 1995 г. до 2004 г .бях заместник-главен редактор на вестника и имах огромния късмет да работя буквално в „Дрийм тим“ на българската спортнажурналистика – Жаклин Михайлов, Георги Атанасов, Желю Станков, Евгений Георгиев, Любомир Серафимов, Николай Кръстев, Едуард Папазян, Румен Илиев, Георги Симеонов, Любомир Тасков, Стоян Георгиев, Виктор Игнатов, Христо Запрянов, Георги Драгоев, Йордан Грозданов, Георги Пехливанов, Димитър Златков, Мариан Макариев, Светослав Табаков и т.н.

През 2004 г. напуснах, за да поема по собствен път с илюзиите, че качествения текст непременно ще донесе лавина от читатели без да имам и най-малка представа от това какво представлява издателската дейност и икономиката. Първият ми проект – седмичникът „Стадион“ се задържа 6 месеца и фалира, а след него започнах вестник „Печели“, чисто комерсиален проект със значително количество читатели заради новата тогава световна страст – футболните залагания. Виждам бъдещето си, свързано с издаването на футболни книги, нещо, което липсва страшно много в България. От години пиша огромна исторически енциклопедия на футболните клубове в Европа, която се надявам да издам в недалечно бъдеще. Страстен колекционер съм на всичко свързано с футбола.

Голяма страст са ми програмите от КЕШ/Шампионска лига, тези от мачовете на Левски, а имам всички от домакинствата на Тотнъм в Европа. Събирам всички броеве на английското списание World Soccer, за мен най-доброто издание за футбол в света, десетки книги, енциклопедии и годишници. Футболният туризъм е още по-голяма страст. Обиколил съм много мачове и стадион, следвам с най-голяма любов любимия ми отбор Тотнъм, а мечтата, която смятам да осъществя скоро, се нарича Бока Хуниорс – Ривър Плейт на „Бонбонера“.

Винаги съм се стремил да бъда максимално обективен като журналист и винаги ще бъда, без да вкарвам лични пристрастия. Обикновено съм писал с най-ожесточена критика към Левски и не крия, че той е един от любимите ми отбори. Няма как да обичаш футбол без да имаш любим отбор, а не крия и кои са останалите – Тотнъм, Наполи, Бока Хуниорс, ПАОК, Хартс, Аякс… Номер едно във футбола за мен е Диего Марадона. Имах невероятното щастие да бъда един от малкото българи, които са го гледали наживо при това в последния му мач с фланелката на Аржентина (1994 г. срещу Нигерия). Той е самият Господ!



членове

1273

facebook последователи

8446

целеви дарения

35 597